Тате вече никога няма да се върне. Никога



Както каза днес поета Манол Глишев, вече няма място за мечета, букети и сърчица. Но аз си оставих малко място за сълзи. Разходих се из профила на Виктория и ме стегна гърлото.

Не мислех, че след смъртта на тате, ще може да се разплача за нещо българско. Кораво и сиво е българското ежедневие което виждам от нета ( бг телевизия не гледам).

Невероятен контраст със слънцето и синевата където живея, с мекотата на хората, смеха на децата и щастието в очите които ме заобикалят…. Неволно си представих живота на Милен и нейният кошмарен край столичен мега-мол….



Тате вече никога няма да се върне. Никога. Там на дъното на света под оголените храсти, сега лежат нашите трупове. Пълно е с трупове. Пълно е с души задръстени с кал до задушаване.

И твоя глас мило дете защо, ЗАЩО.

Автор: Tod Gechot

Коментирай:

Сподели и Харесай:


Leave a Reply

error: Content is protected !!