Забравени от Бога: Село Кушла – живот на края на държавата, без път, лекар и Интернет



В село Кушла отскоро имат течаща вода, на която се радват старците. Карат им хляб два пъти в седмицата, жените месят, когато купешкият мухляса. Вземаха по 330 евро да гледат родопското късорого говедо, но програмата свърши и само трима не се отказаха

При тях не стават катастрофи, нито убийства. Но нямат нито път, нито Интернет. Те са хората от село Кушла, живеещи на края на света, без доктор, без училище или магазин. „Другаде си имат всичко. Но не се оплакваме. При нас лоши работи не се случват. Не искам другаде да живея. Вече сме стари, кой където си свикне“, казва 68-годишната Севдалина Асенова от златоградското село, цитирана от 24 часа. То се намира съвсем близо до границата с Гърция, ала животът там сякаш е спрял преди 50 години.

През 1984 г. било затворено училището, въпреки че имало деца, и тогава цели фамилии напуснали селото. С времето затворил магазинът, тъй като нямало достатъчно хора. Лекарите не искали да ходят в Кушла, защото постоянно живеещите са малко, а и част от пътя е черен. Всички кушленци са записани към практиките на различни джипита в Златоград.

Днес, жителите на Кушла са едва 45 души. Предимно възрастни хора

Всички обаче повтарят в хор, че отскоро имат течаща вода. Бити са две сонди и с помощта на помпи вече има отклонения до всяка къща. Преди това всеки се оправял както може. „Един бе опънал маркуч от извор, друг носи в кофи от герана. Сега вода има, но хора няма, голямо теглило е било“, маха с ръка Митко Асенов.
Хляб идва два пъти в седмицата с микробус. “Месим си на ръце, когато купешкият започва да мухлясва”, обясняват възрастните жени.

Дори кметският наместник, който е родом от селото, но живее и работи в Златоград, идва веднъж седмично – в събота. Шофьорът на микробуса носи и други хранителни продукти, но само по поръчка. При заявка се доставят както фураж за кравите, така и лекарства.



В селото до 1990 г. достъпът е бил ограничен. За всеки външен човек е бил нужен т.нар. открит лист. Той е важал след представяне на личен паспорт, а кушленци като жители на гранична зона имали специален щемпел на една от страниците в паспортите си. Ограниченият достъп паднал, когато Гранични войски се изнесли. Сега заставата край селото се руши.

Оградите с Гърция са паднали

“Пак ни тормозят с тая пуста граница”, казва Севдалин Думбаров. Той и баща му били осъдени преди години всеки ден да се подписват в Златоград в продължение на 6 и 7 месеца, защото преминали браздата. Причината е, че козите им минали в Гърция и те влезли в чуждото териториално пространство да ги върнат. Севдалин бил заловен от граничен наряд в местността Бургаза, а баща му бил хванат в Гермека. Севдалин твърди, че и други хора от Кушла имат присъди заради добитъка.

Всъщност селото е възникнало точно покрай разделянето на територията между България и Гърция.

Източник: Дунавмост

Коментирай:

Сподели и Харесай:


error: Content is protected !!